Умората вече не е сезонен феномен, а се превръща в трайно и дълбоко усещане
Учените различават вече два вида умора-добра и лоша. Добрата умора е, когато сме удовлетворени от добре свършената работа в края на работния ден, седмица или година.
Тогава изпитваме морално удовлетворение от добре свършената работа. Това е умора на тялото, но не и на душата. Умора без изтощение.
При лошата умора изпитваме крайна форма на изтощение, прегряване. Умора не само на тялото, но и на душата, при която дори почивката не помага.
Ако умореният човек отива да спи като награда, то изтощеният търси съня като убежище. И в този сън не се потапяш като удоволствие, а буквално се свличаш.
Безсънието често се провокира от проблеми-лични и професионални. Човек, след такава неспокойна нощ, не се чувства отпочинал,готов за работа или действие на другия ден. Това до голяма степен се дължи и на климата на несигурност, в който живеем.
В този океан от несигурност имаме нужда от „острови на сигурност“.Но от всякъде ни атакуват проблеми-лични, професионални или глобални.
Прекалената несигурност уморява, понякога отчуждава от тези, които се опитват да разберат света си. Те все по-малко се чувстват господари на времето си и затова изпитват отчуждение.
