Изворът в Дамбалъ дава нова надежда на стотиците, посещаващи местността над Момчилград
Лековитата вода цери много болести. Хората вярват в целебната му сила, а за да измолят за спасение, те оставят на дръвчето край извора маските си. Така те смятат, че се разделят и със заболяването си.
Името на масива идва от турски език „дамла – капка“. Студената вода на Дамбалъ извира и се стича от самата скала. Красивата чешма сякаш придава допълнителна красота на това свещено място.
Всички вярват, че на 5 срещу 6 май – Гергьовден, небето се отваря, дъбовата гора тайнствено зашумява и бистрата вода става жива, лековита. От десетки години чудодейната вода на Дамбалъ е последна надежда и очаквано чудо за хиляди хора, дошли от различни части на страната и съседни държави.
В местността Дамбалъ много хора си наливат вода направо от скалата. На тръгване те завързват част от дрехите си по дърветата – за да остане там болестта. За бликването на водата и причината за нейните чудотворни свойства местното население разказва следното предание.
Лековитата вода била творение на алианските светци Кърклар (Четиридесетте). Това са духовни водачи, дошли по тези земи от Хорасан, притежаващи божествена сила и правещи само добрини.
Събрали се на платото над скалния масив, като всеки донесъл със себе си божествена храна – фурми, грозде, цитрусови плодове, смокини и други. Седнали на каменна трапеза, нахранили се, но нямало вода да уталожат жаждата си.
Тогава Яран баба ударил с юмрук скалата и бликнала голяма вода, която потекла към долината и близкото село Летовник. Стреснал се Яран баба – селото ще се удави, и запушил извора. „Като не тече, нека поне да капе…“, изрекъл той. Така и до ден днешен водата се стича по отвесните скали. Сътворена от светци, водата има прераждаща и здравословна сила.
