Проф. Ивайло Търнев твърди, че множествената склероза вече не е присъда
Проф. Ивайло Търнев разкрива доста любопитни неща за напредване на лечението от тази коварна болест. [caption id="attachment_3896" align="alignright" width="300"]
Проф. Ивайло Търнев с ценни съвети за множествената склероза, сн. Фейсбук[/caption] Неврологът е началник на Клиниката по нервни болести в Александровската болница в София. Наричат множествената склероза (МС) коварна болест с много лица. Това е тежко хронично заболяване със социален характер. Симптоматиката на заболяването е различна. Може да се появи загуба на зрение, пареза на зрителните мускули, да се появи двойно виждане. Болните чувстват замаяност, нарушена координация,вестюбилация също нарушена. Може да се появи стегнатост и спастични атаки в крайниците. Но най-лошото на болестта множествена склероза е, че засяга младо хора, във възрастовия диапазон между 28 до 35 години. Проф. Ивайло Търнев обаче е категоричен, че МС не трябва да се приема вече като присъда. Защото модерна техника я улавя още в най-ранния й стадий. Освен това има вече различни терапии, които не позволяват заболяването да прогресира. Така например преди 20 години в България все още не е имало ядрено-магнитен резонанс (ЯРМ). Пациентите били изпращани в Солун за преглед и диагностициране. Днес вече почти във всяка болница разполага с ЯРМ. Множествената склероза започва внезапно, остро и с пристъпи. В началото може да бъдат игнорирани. Клиничната картина винаги е различна. А изащото много прилича на други заболявания. Например може да наподобява на следните болести: на кръвоносните съдове, на съединителната тъкан, болестта на Фабри и други. Затова при първите симптоми е добре да се потърси специализирана помощ. Множествената склероза засяга централната нервна система. В най-голяма степен се уврежда бялото мозъчно вещество, а по-рядко засяга кората на мозъка. Магнитно-резонансната томография трябва да се направи на главния мозък, на шийния дял на мозъка и на гръбначния мозък, обяснява проф. Търнев.. Болестта не е чисто наследствена. Външни фактори също могат да отключат автоимунния отговор. Най-често това се случва след мононуклеоза, причинена от вируса на Епщайн-Бар. Нивото на витамин D, стресът и тютюнопушенето също оказват негативно влияние за болестта, предупреждава неврологът.
