Чудесата в този български манастир са безчет
Манастирът притежава две чудотворни икони на Света Богородица, които лекуват безплодие, даряват душевен мир и спокойствие.
Едната е от 19-ти век, а другата е на възраст поне на около триста и петдесет години. Доказано е, че манастира и иконите лекуват безплодие. Много двойки са се сдобили с рожба, след като са измолили милост от лика на Света Богородица.
Местото е силно енергийно и според ясновидци се явява портал между два свята.Те твърдят, че на това место слизали ангели от небето и затова силата на манастира е огромна.
Той се намира в Северозападна България и е познат като Лопушанския манастир „Свети Йоан Кръстител”. Светата обител е разположена в село Георги Дамяново, до Берковица.
Манастирът е построен още по време на Второто българско царство и е разрушен при турското нашествие.До възстановяване на църковната светиня през средата 19-ти век почти не се знае за неговата дейност, като на няколко пъти е разрушаван и опожаряван.
През 1850-1853 г. манастира е възстановен от трима монаси. През 1879 г. патриарха на българската литература Иван Вазов е назначен в Берковица за околийски съдия.
Народният поет често прескачал до манастира, който е разположен на 30 км от града. Именно там той е написал част от великата си творба „Под игото”, известна като „Манастира”. В този мъченически край са убивани жестоко въстаници и мирно население по време на Чипровското, а по-късно и през Септемврийското въстание.
„Цялата история ни е мъченическа. И турци са ни клали, и наши. Затова душите им бродят по горите. И само иконата на Света Богородица ни спасява, иначе сме жив зян”, разказват местните.
Преданията разказват, че по време на Септемврийското въстание и последвалото клане иконата на Света Богородица заплакала с кървави сълзи.
