Лечебните свойства на някои растения са били известни още преди повече от 5000 години в земите на Асирия, Египет, Индия и Китай
В своите трудове учени от Древността оставят информация за билките, ползвани по тяхно време: римският лекар Гален, основателят на гръцката медицина Хипократ, Диоскорид, таджикският лекар и учен Абу Али Ибн Сина – Авицена.
В труда си „Изследвания върху растенията“ Теофраст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят.
Днес у нас съществува огромно богатство и разнообразие на растителни видове – около 3600. Като лечебни растения се употребяват около 650 от тях, а ежегодно се събират над 300 вида.
Бъзът е смятан за най-силната и универсална българска билка. Изключително богат е на полезни вещества и лекува всевъзможни болежки. С лечебна цел се използват всички части от билката.
На пръв поглед приличащата на магарешки бодил левзея е всъщност силно енергизираща билка, която успешно лекува пролетна умора, депресия, полова слабост.
Билката бял равнец е едно от най-често използваните лечебни растения. Някои наричат белия равнец мъжка билка, тъй като в миналото войниците задължително носели със себе си бял равнец заради свойството му да спира вътрешни и външни кръвоизливи и да успокоява болките.
Други пък смятат белия равнец за женска билка, защото помага при маточни кръвотечения, менструални болки, менопауза, дисменорея и хиперменорея. Белият равнец има кръвопречистваща сила и е идеално средство за детоксикация на организма.
Имелът подпомага кръвообращението, полезен е при високо кръвно налягане и предпазва от атеросклероза.
Маточината, или т. нар. лимонче, е особено полезна билка за хора, изложени на непрекъснат стрес и напрежение. Защото листата с мек лимонов вкус действат успокояващо на нервната система и облекчават породени от напрежение смущения на стомаха и червата.
